22 май 2012, вторник

Комплексари ли са заможните, които изневеряват?

Записките на Циника
Чета му на оня Неудачник публикацията и се дивя. Абе, пич кви са тез философски размисли и страсти. Комплексари ли са тези, които изнверявали? Какво те интересува, дали от комплекс кръшкаш или не? Дошло ти - кръшнал си. От толкоз мислене глава боли, а и не ми е ясно, кога аджеба правиш секс - докато мъдруваш с книжка в ръка?
Както и да е. Ще взема да му обясня на Неудачника някои нещица по въпросите, които го вълнуват и мъдрува над тях по цяла нощ, вместо да удари нещо. Виж сега. Ако липсата на пари комплексира по-голямата част от семействата у нас - в частност мъжете, защо тогава и по-заможните изневеряват. Даже те не просто изневеряват, а си намират държанки - жени, които издържат, купувайки им скъпи, коли, жилища, луксозни подаръци и т.н. Аз съм ерген и не ми пука за тез работи. Дали ще отида с някоя курва, докато имам връзка с друга, за мен не е изневяра.  Имам обаче заможни женени приятели. Един от тях ми сподели защо кръшка:
- Аз съм богат. Аз работя много и имам право да се забавлявам. Аз съм осигурил семейството си и имам право да кръшна. С парите си мога да си купя много скъпи неща - луксозен автомобил, луксозен дом, луксозен офис, луксозни дрехи, луксозни атрибути. Защо да не си купя и луксозни жени. Да, мога да си купувам и луксозни проститутки и ги купувам. Но аз виждам хубава жена. Веднага я пожелавам. Знам, че не съм красив. Имам вкъщи огледало. Знам и защо са с мен тези жени - заради парите. Пожелая ли някоя, аз започвам да искам, да я имам. За да я имам, знам, че ще трябва да я купя. Това е една добра сделка между мен и нея. Аз й купувам хубави скъпи подаръци, водя я от време на време на някоя почивка в чужбина, купувам й кола и т.н. Насреща получавам секс. Не е въпросът в това какъв е, а въпросът е там, че го получавам, когато аз поискам. Безусловно. И сексът ни е изпълнен със страст. Не можеш да си представиш жените, колко са страстни, когато им замирише на пари. Когато видят нещо лъскавичко и новичко. Да, за по-малко пари от един скъп пръстен или гривна мога да си наема проститутка, но не е същото. Златото отпуска душичките им и те се раздават, като за последно.
Мисля, че това е отговорът на въпроса ти господин Неудачник. Докато философстваш над това, сигурно ще разбереш какви комплекси карат заможните да изневеряват. Но трябва да ти е ясно едно - на тях не им пука, дали правят секс от комплекси или не. Те просто го правят и не страдат от безпокойство дали жена им ще разбере. Защото могат да си го позволят. 

Комплексар ли е мъжът, който изневерява

Из мислите на Неудачника
Комплексар ли е мъжът, който се поддава на изкушението и изневерява? Въпрос, който си задавам, когато се загледам след някоя мацка на улицата. За причините за изневярата вече поговорихме в предната публикация. Обаче за жените основната причина мъжът да изневерява е, че той е комплексар. Интересното в случая обаче, че за да се осъществи изневяра е нужна и жена. Жена, която съзнава, че мъжът насреща изневерява на оная другата. Дали го мисли за комплексар? Не знам. На този въпрос отговор трябва да дадат жените. Да се върнем на темата обаче. Възможно е комплексите у мъжа да го карат да се отдаде на изкушението и да изневери на благоверната си. Мъжете в последно време са много комплексирани - това е безспорно, макар че надали някой от нас ще си признае открито. Основният комплекс, от който произлизат всички останали, са липсата на достатъчно пари. Съвсем отделен е въпросът какво е количественото измерение на понятието "достатъчно пари", което е съвсем относително и субективно. Липсата им обаче кара мъжът да се чувства несигурен. Самочувствието е на относително ниско ниво. Жените обаче с вродената си интуитивност веднага усещат несигурността, нестабилността и ниското самочувствие. Обикновено именно тогава се пораждат и първите проблеми у дома - Тя внезапно придобива сила, което обикновено дразни "силния" пол, свикнал да е главата на семейството и да се слуша неговата воля. Той се опитва да запази някакво достойнство, избирайки грешния подход - "удрянето с юмрук по масата". Подход, който би трябвало да покаже сила и твърда воля. Жената обаче го приема като агресия. В резултат на това се стига до много варианти, но крайният е един - няма секс. При друг подобен сценарий - жената се свива в себе си, примирява се и се фокусира в друго- грижа за децата, домакинска работа, някакво хоби. Запуска се, надебелява, не се грижи за външността си, няма желание да изглежда секси за смачкания  си съпруг, който от своя страна също е стигнал своеобразното си дъно. Резлутатът е отново същия - няма секс. Не знам как е при жените, но мъжете въпреки всичко ги гони нагонът. Вулканът рано или късно иска да избухне. Тогава се намира и отдушника - колежката на работа, която също няма нищо против да изневери на своя смачкан и комплексиран мъж. Магистралката, която срещу скромна сума ще те издуха и въпреки, че си и платил и не е представата ти за идеалната жена, все пак ще ти повдигне част от скапаното самочувствие. Жените се възмущават, че мъжете ходят по проститутки или им изневеряват с проститутки. Сякаш при изневярата има някакво значение с кого ще е. Те обаче го приемат като кръвна обида, че Той е паднал толкова низко. Сексът е в ума, макар че жените си мислят, че при нас е в панталоните. За нараненото Его на мъжа, останал без секс у дома, сексът с проститутка също е лечение. Лечение не толкова за физическата нужда, колкото за личното самочувствие. Именно заради това най-древната професия съществува все още и ще продължава да съществува.
Къде се комплексира мъжът?
Мъжът се комплексира основно навън. На работа, където шефът (шефката) му го "мачка". На улицата, където на светофара до него стои друг мъж с по-скъпа кола и по-хубава жена. В заведенията, където друг си поръчва по-скъпо питие и храна. В магазина, където друг не си брои стотинките, а купува все едно смята да облече и нахрани всичките бедни сомалийски деца. Тези комплекси той носи вкъщи, където обаче собствената му съпруга му му създава най-големия комплекс - на нежелания мъж. Тя го отхвърля там, където е храма на семейството - брачното ложе. Тя му обръща гръб именно там, където мъжът все още си мисли, че е мъж и ще се представи, като такъв. Там се създава най-големият комплекс - че не струваш.
Как е при по-заможните?
Там отговорът ще оставя на Циника.

24 април 2012, вторник

Жените погрозняха?

Циничните записки на Циника
Дали аз станах много претенциозен или наистина жените погрозняха. Ето този въпрос не ми дава мира известно време. Вървя по улиците и се вглеждам в минувачките. В ума си ги разделям на категории - крехко агнешко и наборчета. Ако допреди години чаках с нетърпение да дойде пролетта - да се стопли, жените да се поразголят, да отворят деколтетата си, да облекат по-къси полички, то сега понякога ми се иска да е зима. Днес например видях едно момиче на 18-20 години. Е, беше се поразголило. Даже твърде много. Гледката обаче не събуди похотливите ми мисли, а напротив. Е, не може мама му стара да имаш корем и да го пуснеш да виси гол над колана на полусмъкнатите ти дънки, а отстрани да са провиснали паласките ти чаааак до ханша. Грозно е. Не е секси. Не е красиво, млада госпожице, да се вижда полуголият ти задник, който е с размера на футболно игрище. Кво да им обясняваш? Крехкото агнешко вече не е това, което беше.  Не е като надут балон, като го пипнеш и да скърца. Разплути, виснали, търкащи вътрешната част на бедрата си млади момичета, непритежаващи нито осанка, нито походка, нито грациозност. Никаква женственост. Ако е слабичка - то ще в другата крайност. Въпреки това наскоро в едно кафе срещу мен седна едно такова кльощаво девойче с огромно самочувствие, което кръстоса кокилите си насреща ми, придърпвайки нагоре и без това късата си пола. Това което се откри не беше въобще привлекателно и секси. Върху заголените и прекалено слаби бедра имаше трапчинки, като на стара целулитна леля. Отврат. Дотук за "крехкото агнешко", което вече имам мирис на стара овца.
Наборчетата? Там е мъка отдавна, въпреки че има и изключения. Днес видях една наборка на около 35-38 години. Ами изби рибата с правата лопата. Не, не си представяйте наточена мадама от списание. Жената си разхождаше кучето в най-обикновено долнище на анцунг, под което обаче си личеше средно по размер стегнато дупе в прашка, по което нямаше и грам целулит. Бедрата и бяха стройни и точно толкова мускулести, колкото е необходимо. Талията малка - ханшът стегнат. Е, в лице... Личат си годинките, но...останалото получи шестица. Все пак за разлика от младите, у наборчетата е останала поне някаква грация, женственост от младостта им. Крехкото агнешко, което пък все пак може да се класифицира като хубавко гони пошлата чалгаджийска красота. Нацупените устнички, прекалено разголените цици, поведение на евтина мутреса и грация на проститутка от околовръстното.
Някъде, някой беше казал, че истинската красота идвала отвътре и струяла навън. Трябва да е вярно. Защото сега вътрешната красота е на изчезване. Каква красота може да има в мислите за нови телефони, лаптопи и таблети? Къде и с кого да изпием поредното си кафе, за да бъдем забелязани и да си намерим някой чичко -паричко. Каква красота можем да търсим у момичетата, преценяващи хората по това доколко скъпа е колата, телефона, дрехите, пастата  за зъби, джапанките или часовника им. Каква красота у момичета, които макар и "студенки учещи вишу" са с речников запас, като на австралопитек. Каква красота от друга страна да търсим вече у наборчетата, чиито мисли са заети с изхранването си и това на децата си, изтормозени от нервния и скапан живот, в който единствена радост намират пред телевизора с поредната сапунка или напътствията на "менторки" от сорта на Гала, Мала, Бала и тем подобни продукти на Магърдич Халваджанската псевдокултура. 

23 февруари 2012, четвъртък

Ергени за изневярата 2 (Неудачника)

Какво е изневярата за мъжа? Как мъжът реагира, когато му изневерят? Защо мъжете изневеряват?
Нарекоха ме Неудачника, но аз не се считам за такъв. Смятам, че аз съм просто по-чувствителна натура, търсеща, питаща и анализираща. Не отричам изневярата, макар и по природа верен на спътничката си в живота, то и на мен ми се е случвало да изневеря. Защо? Понякога е просто нагон. Тук ще се съглася с Циника, че става въпрос за чисто физическо привличане без сантименталности и чувства. Просто едно чукане. Понякога изневерявам, когато усетя, че вече са ми изневерили. Не питайте откъде съм сигурен, че са ми изменили. Не съм. Доказателства нямам, но имам усещането, интуицията, че са ме предали. Не, че като изневеря и  аз, ще променя ситуацията. Не. Става въпрос за Его. Наранено Его. Изневярата ти го лекува. 
От друга страна не обичам да изневерявам. Имам женени приятели, които постоянно изневеряват на жените си. Даже казват, че го правят, за да стимулират връзката със съпругата си. 
- Когато изневеря на жена си с някой боклук, след това ми е гузно няколко дни. Обвинявам се, че съм й изменил, но затова пък я заобичвам с нова сила и страст. Тогава и сексът у дома е по-хубав. - това ми сподели един познат на чаша бира. 
Други го правят отново заради Егото си - за да си докажат, че още стават, че все още са харесвани и че все още са свалячи. 
Някои от нас мъжете пък  изневеряват, защото сексът у дома не ги задоволява - или е сведен до критичния минимум, или е ужасно скучен, или съпругата се е превърнала в багер, който по-скоро ще те сгази, отколкото да те задоволи. Макар, че от друга страна тези мъже, които имат у дома багер, са по-спокойни. Багерът няма да им изневери, ще ги изпере, ще им сготви и почисти. Да, няма да им пусне вечерта, ще се чуди за какво да се заяде, но багерът и не вярва, че съпругът ще им измени. Дори и да си го помисли, такава съпруга ще иска да не узнава изневярата, защото знае, че мъжът й не получава достатъчно секс у дома. 
Всъщност докато мисля за изневярата, осъзнавам, че тя ме прави подобен на Циника. Може би защото изневярата е цинично нещо. Предателство, за което всеки изменил си намира оправдание, без значение дали е жена или мъж. Тя съществува и ще съществува докато свят светува. Дали ще изневериш е въпрос на лично достойнство или силно Его.

Ергени за изневярата

Какво е изневярата за мъжа? Как мъжът реагира, когато му изневерят? Защо мъжете изневеряват? А как? Допитахме се до двама от нашите герои - Циника и Неудачника. Първият успял мъж с лежерно непукистко отношение към жените, любовта, секса. Вторият подхождащ с уважение към женския род, вечно търсещ причините за случващото се около него.
Циника: Изневярата? Такова чудо при мен няма, просто защото не поддържам сериозни връзки. Или поне за мен не са такива. За мен връзка продължила повече от месец не е сериозна все още, а е просто "сериозен секс". Дали изневерявам дори при този род връзки? Да. И не ми пука. За мъжа изневярата не е въпрос на чувства, любов, обещания и т.н. Тя си е чисто и просто секс. Виждаш обект. Харесва ти. Възбужда те. Обектът няма нищо против да се съвокуплите. В резултат се озоваваме в леглото. Е, не винаги в леглото. Може и в колата, в асансьора, в гората, на плажа. Та, дори и в тоалет. Сега читателките ще подскочат - една уважаваща себе си жена никога няма да прави секс в обществена тоалетна. Дори и от хигеинична гледна точка жените не правили секс в тоалета. Няма такова нещо. Лично аз съм опердашил десетина в тоалетната на дискотеки. Два пъти повече пък са ми правили фелацио там. И не са били проститутки. Някои от тях може би са били подпийнали, други са си плащали един вид почерпката, но дори за една малка част от тях това си беше задоволяване. Задоволиха себе си със секс. Те ме избраха, те ме ухажваха, те ме изчукаха. Вижте съвременната жена знае какво иска - обикновено на първо място това са пари или други материални придобивки. Когато ги получи било под формата на почерпка, скъпа разходка в скъпа кола, някакво подаръче (скъпо), жената започва да иска секс. Понякога нещата са в обратен ред- тя иска секс, за да получи материалното стимулиране. И в двата случая се стига до секс. После Наполеон не бил прав за оная си реплика, че всички жени били .... без майка му, ама да не забравяме, че и тя била жена.
Как реагирам, когато ми изневерят? Не ми пука. Когато жената изневери, значи е намерила някой по-богат от теб. Те изневерявали с чувства. Не е така. Просто жените бъркат световете - емоционалния с материалния. Емоцията им възниква вследствие на материалното стимулиране или представата за такова в бъдеще време. Придобият ли това към, което се стремят (а то е материалното - реално или хипотетично) - те изневеряват. Тук вече повечето мъже започват да грешат. Реагират прекалено емоционално. Или пребиват благоверната си (която вече определено не е такава), или тръгват да си мерят оная си работа с конкурента. И в двата случая няма смисъл. Жените са тъпи същества (както вече съм го казвал не един път). Науми ли си нещо, дори и да чувства, че не е права, жената си намира милиони оправдания, за да се самоубеди. Обикновно успяват. Затова не се коркам - да ходи където си иска. Жени на света, колкото искаш. Защо да се мъча да я убеждавам, да остане при мен или да правя неистови усилия да я върна? Да, имам силно Его, но това че са ме направили рогоносец не ме вбесява. Рогоносецът е отживелица от миналото, както и свенливата и вярна жена. Такава жена вече няма, значи никоя не може да ме направи рогоносец, напротив изневери ли ми, значи просто е поредната ....(абе сещате се- "наполеонка"). Толкова от мен ще оставя думата и на оня - вечно търсещия Неудачник.

04 февруари 2012, събота

Циничните записки на Циника - Св. Валентин

Да си Циник е добре. Поне не си лицемер. Виждаш гадостите в живота, не им се противиш, не се нервиш, че съществуват, а просто намираш начин да живееш с тях и да се възползваш. Да бъдеш циник е въпрос и на честност. Казваш нещата, такива каквито са. Ето например наближава този "светъл" празник Денят на св. Валентин. Мама му и ден! Жени, разберете. Ние не го харесваме. Този празник си го присвоихте от католиците с една единствена цел - да получавате подаръци. Колкото по-скъпи, толкова по-добре. Признайте си, че ако мъжът до вас просто ви подари тъпи валентински шоколадови бонбонки, надали ще го огрее вечерта. Друго си е скъп парфюм или луксозно бельо. Не го обичаме, защото ни се налага да се охарчим. И то много. Първо за подаръка, а второ и за вечерта. Св. Валентин у дома на салата и ракия? Скука. Трябва да е "романтично". Романтично е и ако ви изкарам в звездната февруарска нощ със студено шампанско, ягоди с шоколад и всякакви други романтични атрибути, докато минусовият студ ви хапе остро под късата пола и тънкия чорапогащник. Но това естествено не ви харесва. Искате "романтичен" ресторант. После "романтичен" бар. "Романтичен" хотел. Въобще се оказва, че романтиката е един скъпо струващ продукт, постоянно рекламиран в безбройните женски списания, телевизионни предавания и женски сайтове. Там всичките тези "романтични" продукти са описани и представени подробно. Съответно понеже сте им се нагледали, когато получите една част от тях, вие веднага започвате да искате още, още и още. Същата работа, като с порното за мъжете - колкото повече го гледаш, толкова повече с реалната мадама не ти става. Просто защото си се нагледал на вагини.
Именно затова аз винаги го отбелязвам сам. В стриптийз бара, а после с проститутка. Защо? Защото съм Циника. Защото е по-евтино. Защото за мен това е романтично. Пиеш си питието на спокойствие, релаксирайки с пура в ръка, докато пред теб знойна мадама извива снага в такт с музиката и бавно се освобождава от дрехите си. Защо проститутка? Аз не се заблуждавам дори след 5 уискита, че стриптизьорката ще си легне с мен, че съм я очаровал. Затова просто си поръчвам мадама, плащам си цената и си получавам чукането със свирката. Не се налага да лицемернича, да купувам скъпи подаръци, да наемам стая в скъп хотел, да вися в нощен бар или още по-лошо в шумна чалготека, не се налага да бъда "романтичен" и да водя безумно тъпи разговори с безумно тъпа мацка и всичко това за едното чукане. То се продава. При това излиза по-евтино, отколкото да се охарчиш, за да осигуриш "романтиката" на неромантичната, а материално ориентирана съвременна жена. А, да. Сетих се още нещо. Мразим Св.Валентин и поради още една важна причина - толкова скоро след католическия празник идва още по-светлия комунистически такъв 8 март, когато цялото това упражнение се повтаря отново, но с различен романтичен украсък. Не, благодаря.

31 януари 2012, вторник

Дневниците на нашите ергени - истории, на които да се чудиш, дали да вярваш

"Циника". Вече си имам прякор. Неудачника го измисли. Съгласен съм. Лошо няма и да си циничен. Нима не живеем в циничен свят? Заобиколени сме от цинизъм. Политиците са цинични. Бизнесът ни е циничен. Жените са цинични. Дори и децата вече са цинични. На никой не му пука за другия вече. Никой друг в света няма никаква стойност, освен самия Ти. Егоизмът отново е на мода. Виж какво господин Неудачник. С теб явно влязохме в задочен спор. Ти вярваш в любовта, верността, лоялността, семейния мир и хармония. Това са все красиви фрази и понятия, измислени от поетите. Тези понятия обаче живеят само в стиховете, филмите и книгите. В реалния живот приятелю те не съществуват. В реалния живот срещу теб се изправят завист и измяна, предателство и конфронтация, агресия, тщестлавие и суета. Ти, приятелю, трябва да си подготвен и да успееш да се справиш с това. Иначе страдаш.
Онзи ден реших да поекспериментирам. Отидох на дискотека без колата си. И то в такава, където почти не съм ходил. Поръчах си питие. Набройках потенциалните бройки, крачещи гордо на високите си токчета, като щъркели в полето.  С питие в ръка се приближих към една русокоса, дългокрака и доста атрактивна жена, чиито зърна искаха да извадят очите ми, напирайки да пробият тънката й блузка, под която видимо не носеше сутиен. Започнах небрежен разговор, поръчах й питие - някакъв блудкав коктейл със сламка, странен цвят, още по-странно название, което просто няма начин да запомня. Като истински сваляч оставям жената да говори за себе си, макар че тази кукла с шпакловано с фон дьо тен личице имаше мозък, колкото една хлебарка и почти нищо смислено не успя да изговори. За сметка на това въпросите й бяха конкретни и точни. С преценяващ поглед обходи облеклото ми от горе до долу, преценявайки цената на ризата, дънките и обувките ми. Огледа бара, за да види с какъв телефон съм. Явно забеляза, че липсва дистанционно за кола, та ме попита с какво съм дошъл. 
- С такси- отговорих аз, запазвайки небрежния си вид. В този момент видях как пламъчето на интереса в очите й взе да помръква. 
- Ъ, ъ, ъ. Сигурно защото пиеш си без кола. А кво караш? - заби следващия си въпрос тя.
Вижте, аз карам различни коли. Бизнесмен съм и разполагам със средства. Като всеки мъж обичам играчките. Моите са скъпи. Особено колите. Не искам да ги изброявам, но всяка една от тях само с вида си сваля мацките до 5 секунди. Реших да се направя на скромен и да не й казвам.
- В момента нищо не карам- реших да поостроумнича аз, но в този момент си забих автогол. Онова пламъче угасна внезапно. Погледът на русокосата стана стъклен и безизразен. 
- Уф, мерси за коктейла. Ама аз ще ходя при моите приятелки, че ще ми се разсърдят - каза тя и отмятайки глава преметна дългите си коси.
- Чакай. Няма ли да ми дадеш телефона си?- опитах да продължа свалката аз.
- Аз почти всеки ден съм тук. Пак ще се видим ако наминеш насам- каза тя и с гордо изправен гръб се изнесе бързо към съседно сепаре, където седяха други подобни на нея момичета. Бях забелязал, че те често хвърляха изпълнени с любопитство и завист погледи към нас. Когато тя се приближи до масата и седна, премятайки крак върху крак, те я обсипаха с въпроси. Нямаше как да чуя, какво я попитаха и какво отговори тя, но мацките се заляха в смях. Нито една от тях не погледна повече към мен. Бях загубил интереса им. Тогава реших, че трябва да има втора серия на филма. 
След няколко дни отново се върнах. Този път с една от колите си. Най-бързата. Тази, която сваля мацки до 3 секунди. Съответно се облякох, като пълен гъзар или как там сега ги наричат - метросексуал. Бях се напръскал с най-новия си аромат на парфюм, но леко и ненатрапчиво. Влязох с най-нахакана си походка. Демонстративно платих входа за дискотеката, вадейки тлъста пачка банкноти от различни валути. Седнах на бара и си поръчах от най-скъпото уиски, след което извадих пура и с отработено движение подрязах края й и я припалих. Не след дълго някой ме докосна по рамото.
- Здравей.- чух зад гърба си и когато се обърнах я видях. Това беше тя. Същата онази от онази вечер.
- О, здрасти.- отвърнах аз. - Ще пиеш ли нещо?
- Амиии. Може. - каза тя и ме погледна със съвсем друг поглед. Онзи поглед, който като го видя знам, че точно след 10 минути мога да я вкарам в леглото си. Този поглед съблазняващо ме разсъблече и накрая спря на бара, където лежеше луксозния ми ключодържател с луксозния ми ключ за луксозната ми кола. Мисля, че няма смисъл да ви разказвам как протече вечерта ми.  Накратко обаче - пихме по няколко питиета, водихме тъп и безсмислен разговор, обсъждайки най-новите ми бизнесначинания и материални придобивки. Темите за стагнацията на пазарите и поскъпването на долара спрямо еврото явно бяха напълно безинтересни за нея, но когато споменах, че съвсем скоро съм се сдобил с още един апартамент, който се чудя дали да го дам под наем или просто да си стои така, пламъчето на интереса в очите й се разгоря. В края на краищата поиска да разгледа именно този апартамент, за който уж между другото й споменах, че има две бани, една от които с джакузи. 
Та, дотук с любовта, драги ми приятелю. Любовта не съществува или дори и да съществува то тя е мимолетна, преходна и в края на краищата те предава. Любовта е от женски род, затова е непостоянна. За да спечелиш една жена, трябва да възбудиш интереса й. Поддържай интереса й и тя ще бъде твоя...Докато ти писне.