04 февруари 2012, събота

Циничните записки на Циника - Св. Валентин

Да си Циник е добре. Поне не си лицемер. Виждаш гадостите в живота, не им се противиш, не се нервиш, че съществуват, а просто намираш начин да живееш с тях и да се възползваш. Да бъдеш циник е въпрос и на честност. Казваш нещата, такива каквито са. Ето например наближава този "светъл" празник Денят на св. Валентин. Мама му и ден! Жени, разберете. Ние не го харесваме. Този празник си го присвоихте от католиците с една единствена цел - да получавате подаръци. Колкото по-скъпи, толкова по-добре. Признайте си, че ако мъжът до вас просто ви подари тъпи валентински шоколадови бонбонки, надали ще го огрее вечерта. Друго си е скъп парфюм или луксозно бельо. Не го обичаме, защото ни се налага да се охарчим. И то много. Първо за подаръка, а второ и за вечерта. Св. Валентин у дома на салата и ракия? Скука. Трябва да е "романтично". Романтично е и ако ви изкарам в звездната февруарска нощ със студено шампанско, ягоди с шоколад и всякакви други романтични атрибути, докато минусовият студ ви хапе остро под късата пола и тънкия чорапогащник. Но това естествено не ви харесва. Искате "романтичен" ресторант. После "романтичен" бар. "Романтичен" хотел. Въобще се оказва, че романтиката е един скъпо струващ продукт, постоянно рекламиран в безбройните женски списания, телевизионни предавания и женски сайтове. Там всичките тези "романтични" продукти са описани и представени подробно. Съответно понеже сте им се нагледали, когато получите една част от тях, вие веднага започвате да искате още, още и още. Същата работа, като с порното за мъжете - колкото повече го гледаш, толкова повече с реалната мадама не ти става. Просто защото си се нагледал на вагини.
Именно затова аз винаги го отбелязвам сам. В стриптийз бара, а после с проститутка. Защо? Защото съм Циника. Защото е по-евтино. Защото за мен това е романтично. Пиеш си питието на спокойствие, релаксирайки с пура в ръка, докато пред теб знойна мадама извива снага в такт с музиката и бавно се освобождава от дрехите си. Защо проститутка? Аз не се заблуждавам дори след 5 уискита, че стриптизьорката ще си легне с мен, че съм я очаровал. Затова просто си поръчвам мадама, плащам си цената и си получавам чукането със свирката. Не се налага да лицемернича, да купувам скъпи подаръци, да наемам стая в скъп хотел, да вися в нощен бар или още по-лошо в шумна чалготека, не се налага да бъда "романтичен" и да водя безумно тъпи разговори с безумно тъпа мацка и всичко това за едното чукане. То се продава. При това излиза по-евтино, отколкото да се охарчиш, за да осигуриш "романтиката" на неромантичната, а материално ориентирана съвременна жена. А, да. Сетих се още нещо. Мразим Св.Валентин и поради още една важна причина - толкова скоро след католическия празник идва още по-светлия комунистически такъв 8 март, когато цялото това упражнение се повтаря отново, но с различен романтичен украсък. Не, благодаря.

0 коментара:

Публикуване на коментар